имприме

Речник на българския език

импримѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. импримѐта, ср. Копринен плат с щампирани шарки.

Грешни изписвания (3)

  • емпреме
  • емприме
  • импреме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-ри-ме
членувано им-п-ри-ме-то
мн.ч. им-п-ри-ме-та
членувано им-п-ри-ме-та-та