импозантен

Речник на българския език

импоза̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

импоза̀нтна, импоза̀нтно, мн. импоза̀нтни, прил. Който впечатлява с размери, с вид; внушителен. Импозантна сграда. Импозантно посрещане.

Грешни изписвания (7)

  • емпозантен
  • емпозантин
  • емпузантен
  • емпузантин
  • импозантин
  • импузантен
  • импузантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. им-по-зан-тен
непълен член им-по-зан-т-ния
пълен член им-по-зан-т-ни-ят
ж. р. им-по-зан-т-на
членувано им-по-зан-т-на-та
ср. р. им-по-зан-т-но
членувано им-по-зан-т-но-то
мн. ч. им-по-зан-т-ни
членувано им-по-зан-т-ни-те