имплицитен

Речник на българския език

имплицѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

имплицѝтна, имплицѝтно, мн. имплицѝтни, прил. Който присъства, но не е явно изразен.

Грешни изписвания (7)

  • емплецитен
  • емплецитин
  • емплицитен
  • емплицитин
  • имплецитен
  • имплецитин
  • имплицитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. им-п-ли-ци-тен
непълен член им-п-ли-цит-ния
пълен член им-п-ли-цит-ни-ят
ж. р. им-п-ли-цит-на
членувано им-п-ли-цит-на-та
ср. р. им-п-ли-цит-но
членувано им-п-ли-цит-но-то
мн. ч. им-п-ли-цит-ни
членувано им-п-ли-цит-ни-те