имперфективен

Речник на българския език

имперфективен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. им-пер-фек-ти-вен
непълен член им-пер-фек-тив-ния
пълен член им-пер-фек-тив-ни-ят
ж. р. им-пер-фек-тив-на
членувано им-пер-фек-тив-на-та
ср. р. им-пер-фек-тив-но
членувано им-пер-фек-тив-но-то
мн. ч. им-пер-фек-тив-ни
членувано им-пер-фек-тив-ни-те