импас

Речник на българския език

импа̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Задънена улица.
2. При игра на бридж — безизходно положение.
3. Безизходно положение.

Грешни изписвания (1)

  • емпас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-пас
непълен член им-па-са
пълен член им-па-сът
мн.ч. им-па-си
членувано им-па-си-те
бройна форма им-па-са
звателна форма