именница

Речник на българския език

ѝменница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ѝменници, ж. Жена именник (в 1 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • именеца
  • именецъ
  • именица
  • именицъ
  • именнеца
  • именнецъ
  • именницъ
  • иминеца
  • иминецъ
  • иминица
  • иминицъ
  • иминнеца
  • иминнецъ
  • иминница
  • иминницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. имен-ни-ца
членувано имен-ни-ца-та
мн.ч. имен-ни-ци
членувано имен-ни-ци-те
звателна форма