имбецилче

Речник на българския език

имбецилче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-бе-цил-че
членувано им-бе-цил-че-то
мн.ч. им-бе-цил-че-та
членувано им-бе-цил-че-та-та