имбецил

Речник на българския език

имбецил съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-бе-цил
непълен член им-бе-ци-ла
пълен член им-бе-ци-лът
мн.ч. им-бе-ци-ли
членувано им-бе-ци-ли-те
бройна форма им-бе-ци-ла
звателна форма