илюминатор

Речник на българския език

илюмина̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. илюмина̀тори, (два) илюмина̀тора, м. Кръгъл прозорец на кораб, самолет и под, който се затваря херметически. През илюминатора надолу се виждаше само пустиня от белоснежни облаци.

Грешни изписвания (3)

  • илюменатор
  • илюменатур
  • илюминатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. илю-ми-на-тор
непълен член илю-ми-на-то-ра
пълен член илю-ми-на-то-рът
мн.ч. илю-ми-на-то-ри
членувано илю-ми-на-то-ри-те
бройна форма илю-ми-на-то-ра
звателна форма