иконостас

Речник на българския език

иконоста̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. иконоста̀си, (два) иконоста̀са, м.
1. Преграда между олтара и останалата част на православна църква, украсена с дърворезба и икони. В църквата има иконостас с ценни икони.
2. Дървена поставка за поставяне на икони в къща.

Грешни изписвания (7)

  • еконостас
  • еконустас
  • екуностас
  • екунустас
  • иконустас
  • икуностас
  • икунустас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-нос-тас
непълен член ико-нос-та-са
пълен член ико-нос-та-сът
мн.ч. ико-нос-та-си
членувано ико-нос-та-си-те
бройна форма ико-нос-та-са
звателна форма