изщавяне

Речник на българския език

изщавяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изштавъне
  • изштавяне
  • изщавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ща-вя-не
членувано из-ща-вя-не-то
мн.ч. из-ща-вя-ния
членувано из-ща-вя-ни-я-та