изчупвам

Речник на българския език

изчупвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-чуп-вам из-чуп-ва-ме
2 лице из-чуп-ваш из-чуп-ва-те
3 лице из-чуп-ва из-чуп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-чуп-вах из-чуп-вах-ме
2 лице из-чуп-ва из-чуп-вах-те
3 лице из-чуп-ва из-чуп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-чуп-вах из-чуп-вах-ме
2 лице из-чуп-ва-ше из-чуп-вах-те
3 лице из-чуп-ва-ше из-чуп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупвал съм изчупвала съм изчупвало съм изчупвали сме
2 лице изчупвал си изчупвала си изчупвало си изчупвали сте
3 лице изчупвал е изчупвала е изчупвало е изчупвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчупвал бях изчупвала бях изчупвало бяхме изчупвали
2 лице беше изчупвал беше изчупвала беше изчупвало бяхте изчупвали
3 лице беше изчупвал беше изчупвала беше изчупвало бяха изчупвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изчупвам ще изчупваме
2 лице ще изчупваш ще изчупвате
3 лице ще изчупва ще изчупват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчупвал ще съм изчупвала ще съм изчупвало ще сме изчупвали
2 лице ще си изчупвал ще си изчупвала ще си изчупвало ще сте изчупвали
3 лице ще е изчупвал ще е изчупвала ще е изчупвало ще са изчупвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изчупвам щяхме да изчупваме
2 лице щеше да изчупваш щяхте да изчупвате
3 лице щеше да изчупва щяха да изчупват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчупвал щях да съм изчупвала щях да съм изчупвало щяхме да сме изчупвали
2 лице щеше да си изчупвал щеше да си изчупвала щеше да си изчупвало щяхте да сте изчупвали
3 лице щеше да е изчупвал щеше да е изчупвала щеше да е изчупвало щяха да са изчупвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупвал съм изчупвала съм изчупвало съм изчупвали сме
2 лице изчупвал си изчупвала си изчупвало си изчупвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупвал съм изчупвала съм изчупвало съм изчупвали сме
2 лице изчупвал си изчупвала си изчупвало си изчупвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчупвал била съм изчупвала било съм изчупвало били сме изчупвали
2 лице бил си изчупвал била си изчупвала било си изчупвало били сте изчупвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчупвам щяла съм да изчупвам щяло съм да изчупвам щели сме да изчупваме
2 лице щял си да изчупваш щяла си да изчупваш щяло си да изчупваш щели сте да изчупвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчупвал щяла съм да съм изчупвала щяло съм да съм изчупвало щели сме да сме изчупвали
2 лице щял си да си изчупвал щяла си да си изчупвала щяло си да си изчупвало щели сте да сте изчупвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчупвал бих изчупвала бих изчупвало бихме изчупвали
2 лице би изчупвал би изчупвала би изчупвало бихте изчупвали
3 лице би изчупвал би изчупвала би изчупвало биха изчупвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-чуп-вай из-чуп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-чуп-ван
непълен член из-чуп-ва-ния
пълен член из-чуп-ва-ни-ят
женски род из-чуп-ва-на
членувано из-чуп-ва-на-та
среден род из-чуп-ва-но
членувано из-чуп-ва-но-то
множествено число из-чуп-ва-ни
членувано из-чуп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чуп-вал
непълен член из-чуп-ва-лия
пълен член из-чуп-ва-ли-ят
женски род из-чуп-ва-ла
членувано из-чуп-ва-ла-та
среден род из-чуп-ва-ло
членувано из-чуп-ва-ло-то
множествено число из-чуп-ва-ли
членувано из-чуп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чуп-вал
женски род из-чуп-ва-ла
среден род из-чуп-ва-ло
множествено число из-чуп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чуп-ващ
непълен член из-чуп-ва-щия
пълен член из-чуп-ва-щи-ят
женски род из-чуп-ва-ща
членувано из-чуп-ва-ща-та
среден род из-чуп-ва-що
членувано из-чуп-ва-що-то
множествено число из-чуп-ва-щи
членувано из-чуп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-чуп-вай-ки