изчупвало

Речник на българския език

1. изчупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчупвало е производна форма на изчупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчупвало е производна форма на изчупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изчупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчупвало е производна форма на изчупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изчупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчупвало е производна форма на изчупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).