изчопляне

Речник на българския език

изчопляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изчоплъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-чоп-ля-не
членувано из-чоп-ля-не-то
мн.ч. из-чоп-ля-ния
членувано из-чоп-ля-ни-я-та