изчовъркам

Речник на българския език

изчовъ̀ркам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езчовъркам
  • езчовъркъм
  • езчувъркам
  • езчувъркъм
  • изчовъркъм
  • изчувъркам
  • изчувъркъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-чо-вър-кам из-чо-вър-ка-ме
2 лице из-чо-вър-каш из-чо-вър-ка-те
3 лице из-чо-вър-ка из-чо-вър-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-чо-вър-ках из-чо-вър-ках-ме
2 лице из-чо-вър-ка из-чо-вър-ках-те
3 лице из-чо-вър-ка из-чо-вър-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-чо-вър-ках из-чо-вър-ках-ме
2 лице из-чо-вър-ка-ше из-чо-вър-ках-те
3 лице из-чо-вър-ка-ше из-чо-вър-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовъркал съм изчовъркала съм изчовъркало съм изчовъркали сме
2 лице изчовъркал си изчовъркала си изчовъркало си изчовъркали сте
3 лице изчовъркал е изчовъркала е изчовъркало е изчовъркали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчовъркал бях изчовъркала бях изчовъркало бяхме изчовъркали
2 лице беше изчовъркал беше изчовъркала беше изчовъркало бяхте изчовъркали
3 лице беше изчовъркал беше изчовъркала беше изчовъркало бяха изчовъркали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изчовъркам ще изчовъркаме
2 лице ще изчовъркаш ще изчовъркате
3 лице ще изчовърка ще изчовъркат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчовъркал ще съм изчовъркала ще съм изчовъркало ще сме изчовъркали
2 лице ще си изчовъркал ще си изчовъркала ще си изчовъркало ще сте изчовъркали
3 лице ще е изчовъркал ще е изчовъркала ще е изчовъркало ще са изчовъркали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изчовъркам щяхме да изчовъркаме
2 лице щеше да изчовъркаш щяхте да изчовъркате
3 лице щеше да изчовърка щяха да изчовъркат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчовъркал щях да съм изчовъркала щях да съм изчовъркало щяхме да сме изчовъркали
2 лице щеше да си изчовъркал щеше да си изчовъркала щеше да си изчовъркало щяхте да сте изчовъркали
3 лице щеше да е изчовъркал щеше да е изчовъркала щеше да е изчовъркало щяха да са изчовъркали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовъркал съм изчовъркала съм изчовъркало съм изчовъркали сме
2 лице изчовъркал си изчовъркала си изчовъркало си изчовъркали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовъркал съм изчовъркала съм изчовъркало съм изчовъркали сме
2 лице изчовъркал си изчовъркала си изчовъркало си изчовъркали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчовъркал била съм изчовъркала било съм изчовъркало били сме изчовъркали
2 лице бил си изчовъркал била си изчовъркала било си изчовъркало били сте изчовъркали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчовъркам щяла съм да изчовъркам щяло съм да изчовъркам щели сме да изчовъркаме
2 лице щял си да изчовъркаш щяла си да изчовъркаш щяло си да изчовъркаш щели сте да изчовъркате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчовъркал щяла съм да съм изчовъркала щяло съм да съм изчовъркало щели сме да сме изчовъркали
2 лице щял си да си изчовъркал щяла си да си изчовъркала щяло си да си изчовъркало щели сте да сте изчовъркали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчовъркал бих изчовъркала бих изчовъркало бихме изчовъркали
2 лице би изчовъркал би изчовъркала би изчовъркало бихте изчовъркали
3 лице би изчовъркал би изчовъркала би изчовъркало биха изчовъркали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-чо-вър-кай из-чо-вър-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-кан
непълен член из-чо-вър-ка-ния
пълен член из-чо-вър-ка-ни-ят
женски род из-чо-вър-ка-на
членувано из-чо-вър-ка-на-та
среден род из-чо-вър-ка-но
членувано из-чо-вър-ка-но-то
множествено число из-чо-вър-ка-ни
членувано из-чо-вър-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-кал
непълен член из-чо-вър-ка-лия
пълен член из-чо-вър-ка-ли-ят
женски род из-чо-вър-ка-ла
членувано из-чо-вър-ка-ла-та
среден род из-чо-вър-ка-ло
членувано из-чо-вър-ка-ло-то
множествено число из-чо-вър-ка-ли
членувано из-чо-вър-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-кал
женски род из-чо-вър-ка-ла
среден род из-чо-вър-ка-ло
множествено число из-чо-вър-ка-ли