изчовърка

Речник на българския език

1. изчовърка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изчовърка е производна форма на изчовъркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изчовърка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изчовърка е производна форма на изчовъркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изчовърка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изчовърка е производна форма на изчовъркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).