изчакване

Речник на българския език

изча̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езчакване
  • езчаквани
  • езчаквъне
  • езчаквъни
  • изчаквани
  • изчаквъне
  • изчаквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-чак-ва-не
членувано из-чак-ва-не-то
мн.ч. из-чак-ва-ния
членувано из-чак-ва-ни-я-та