изцъкляне

Речник на българския език

изцъкляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изцъклъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-цък-ля-не
членувано из-цък-ля-не-то
мн.ч. из-цък-ля-ния
членувано из-цък-ля-ни-я-та