изходче

Речник на българския език

изходче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ход-че
членувано из-ход-че-то
мн.ч. из-ход-че-та
членувано из-ход-че-та-та