изхвръкване

Речник на българския език

изхвръкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изфръкване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-х-врък-ва-не
членувано из-х-врък-ва-не-то
мн.ч. из-х-врък-ва-ния
членувано из-х-врък-ва-ни-я-та