изумруд

Речник на българския език

изумру̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. изумру̀ди, (два) изумру̀да, м.
1. Само ед. Прозрачен минерал със зелен цвят — скъпоценен камък.
2. Оформени късчета от този минерал. Пръстен с два малки изумруда.
прил. изумру̀ден, изумру̀дена, изумру̀дено, мн. изумру̀дени.

Грешни изписвания (4)

  • езомрут
  • езумрут
  • изомрут
  • изумрут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изум-руд
непълен член изум-ру-да
пълен член изум-ру-дът
мн.ч. изум-ру-ди
членувано изум-ру-ди-те
бройна форма изум-ру-да
звателна форма