изтърсаче

Речник на българския език

изтърсаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истърсаче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-тър-са-че
членувано из-тър-са-че-то
мн.ч. из-тър-са-че-та
членувано из-тър-са-че-та-та