изтъргувам

Речник на българския език

изтъргувам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истъргувам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тър-гу-вам из-тър-гу-ва-ме
2 лице из-тър-гу-ваш из-тър-гу-ва-те
3 лице из-тър-гу-ва из-тър-гу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-гу-вах из-тър-гу-вах-ме
2 лице из-тър-гу-ва из-тър-гу-вах-те
3 лице из-тър-гу-ва из-тър-гу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-гу-вах из-тър-гу-вах-ме
2 лице из-тър-гу-ва-ше из-тър-гу-вах-те
3 лице из-тър-гу-ва-ше из-тър-гу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъргувал съм изтъргувала съм изтъргувало съм изтъргували сме
2 лице изтъргувал си изтъргувала си изтъргувало си изтъргували сте
3 лице изтъргувал е изтъргувала е изтъргувало е изтъргували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтъргувал бях изтъргувала бях изтъргувало бяхме изтъргували
2 лице беше изтъргувал беше изтъргувала беше изтъргувало бяхте изтъргували
3 лице беше изтъргувал беше изтъргувала беше изтъргувало бяха изтъргували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтъргувам ще изтъргуваме
2 лице ще изтъргуваш ще изтъргувате
3 лице ще изтъргува ще изтъргуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтъргувал ще съм изтъргувала ще съм изтъргувало ще сме изтъргували
2 лице ще си изтъргувал ще си изтъргувала ще си изтъргувало ще сте изтъргували
3 лице ще е изтъргувал ще е изтъргувала ще е изтъргувало ще са изтъргували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтъргувам щяхме да изтъргуваме
2 лице щеше да изтъргуваш щяхте да изтъргувате
3 лице щеше да изтъргува щяха да изтъргуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтъргувал щях да съм изтъргувала щях да съм изтъргувало щяхме да сме изтъргували
2 лице щеше да си изтъргувал щеше да си изтъргувала щеше да си изтъргувало щяхте да сте изтъргували
3 лице щеше да е изтъргувал щеше да е изтъргувала щеше да е изтъргувало щяха да са изтъргували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъргувал съм изтъргувала съм изтъргувало съм изтъргували сме
2 лице изтъргувал си изтъргувала си изтъргувало си изтъргували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъргувал съм изтъргувала съм изтъргувало съм изтъргували сме
2 лице изтъргувал си изтъргувала си изтъргувало си изтъргували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтъргувал била съм изтъргувала било съм изтъргувало били сме изтъргували
2 лице бил си изтъргувал била си изтъргувала било си изтъргувало били сте изтъргували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтъргувам щяла съм да изтъргувам щяло съм да изтъргувам щели сме да изтъргуваме
2 лице щял си да изтъргуваш щяла си да изтъргуваш щяло си да изтъргуваш щели сте да изтъргувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтъргувал щяла съм да съм изтъргувала щяло съм да съм изтъргувало щели сме да сме изтъргували
2 лице щял си да си изтъргувал щяла си да си изтъргувала щяло си да си изтъргувало щели сте да сте изтъргували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтъргувал бих изтъргувала бих изтъргувало бихме изтъргували
2 лице би изтъргувал би изтъргувала би изтъргувало бихте изтъргували
3 лице би изтъргувал би изтъргувала би изтъргувало биха изтъргували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тър-гу-вай из-тър-гу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тър-гу-ван
непълен член из-тър-гу-ва-ния
пълен член из-тър-гу-ва-ни-ят
женски род из-тър-гу-ва-на
членувано из-тър-гу-ва-на-та
среден род из-тър-гу-ва-но
членувано из-тър-гу-ва-но-то
множествено число из-тър-гу-ва-ни
членувано из-тър-гу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-гу-вал
непълен член из-тър-гу-ва-лия
пълен член из-тър-гу-ва-ли-ят
женски род из-тър-гу-ва-ла
членувано из-тър-гу-ва-ла-та
среден род из-тър-гу-ва-ло
членувано из-тър-гу-ва-ло-то
множествено число из-тър-гу-ва-ли
членувано из-тър-гу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-гу-вал
женски род из-тър-гу-ва-ла
среден род из-тър-гу-ва-ло
множествено число из-тър-гу-ва-ли