изтъргувах

Речник на българския език

1. изтъргувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтъргувах е производна форма на изтъргувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтъргувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтъргувах е производна форма на изтъргувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).