изтърбушване

Речник на българския език

изтърбушване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истърбушване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-тър-буш-ва-не
членувано из-тър-буш-ва-не-то
мн.ч. из-тър-буш-ва-ния
членувано из-тър-буш-ва-ни-я-та