изтъпен

Речник на българския език

1. изтъпѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езтапен
  • езтъпен
  • естапен
  • естъпен
  • изтапен
  • истапен
  • истъпен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-тъ-пен
непълен член из-тъ-пе-ния
пълен член из-тъ-пе-ни-ят
ж. р. из-тъ-пе-на
членувано из-тъ-пе-на-та
ср. р. из-тъ-пе-но
членувано из-тъ-пе-но-то
мн. ч. из-тъ-пе-ни
членувано из-тъ-пе-ни-те

2. изтъпен — мин. страд. прич. м. р.

изтъпен е производна форма на изтъпя (мин. страд. прич. м. р.).