изтупан

Речник на българския език

1. изту̀пан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езтупан
  • езтупън
  • еступан
  • еступън
  • изтупън
  • иступан
  • иступън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ту-пан
непълен член из-ту-па-ния
пълен член из-ту-па-ни-ят
ж. р. из-ту-па-на
членувано из-ту-па-на-та
ср. р. из-ту-па-но
членувано из-ту-па-но-то
мн. ч. из-ту-па-ни
членувано из-ту-па-ни-те

2. изтупан — мин. страд. прич. м. р.

изтупан е производна форма на изтупам (мин. страд. прич. м. р.).