изтравяне

Речник на българския език

изтравяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтравъне
  • истравъне
  • истравяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-т-ра-вя-не
членувано из-т-ра-вя-не-то
мн.ч. из-т-ра-вя-ния
членувано из-т-ра-вя-ни-я-та