изтегляч

Речник на българския език

изтегляч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтеглъч
  • истеглъч
  • истегляч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-тег-ляч
непълен член из-тег-ля-ча
пълен член из-тег-ля-чът
мн.ч. из-тег-ля-чи
членувано из-тег-ля-чи-те
бройна форма из-тег-ля-ча
звателна форма