изтарикатяване

Речник на българския език

изтарикатяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтарикатъване
  • истарикатъване
  • истарикатяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-та-ри-ка-тя-ва-не
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-не-то
мн.ч. из-та-ри-ка-тя-ва-ния
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-ни-я-та