изсулвам

Речник на българския език

изсу̀лвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изсу̀лваш, несв. и изсу̀ля, св. Разг. Кого, какво. Свличам, смъквам с плъзване от себе си или от някъде. Изсулвам панталона си. Изсулвам го от леглото.
изсулвам се/изсуля се. 1. — Свличам се, смъквам се с плъзване от някъде. Изсули се от дивана на килима.
2. Прен. Измъквам се от някъде безшумно, незабелязано. Когато всички заспаха, се изсули от стаята.

Грешни изписвания (5)

  • есулвам
  • есулвъм
  • изсулвъм
  • исулвам
  • исулвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-сул-вам из-сул-ва-ме
2 лице из-сул-ваш из-сул-ва-те
3 лице из-сул-ва из-сул-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-сул-вах из-сул-вах-ме
2 лице из-сул-ва из-сул-вах-те
3 лице из-сул-ва из-сул-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-сул-вах из-сул-вах-ме
2 лице из-сул-ва-ше из-сул-вах-те
3 лице из-сул-ва-ше из-сул-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсулвал съм изсулвала съм изсулвало съм изсулвали сме
2 лице изсулвал си изсулвала си изсулвало си изсулвали сте
3 лице изсулвал е изсулвала е изсулвало е изсулвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсулвал бях изсулвала бях изсулвало бяхме изсулвали
2 лице беше изсулвал беше изсулвала беше изсулвало бяхте изсулвали
3 лице беше изсулвал беше изсулвала беше изсулвало бяха изсулвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изсулвам ще изсулваме
2 лице ще изсулваш ще изсулвате
3 лице ще изсулва ще изсулват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсулвал ще съм изсулвала ще съм изсулвало ще сме изсулвали
2 лице ще си изсулвал ще си изсулвала ще си изсулвало ще сте изсулвали
3 лице ще е изсулвал ще е изсулвала ще е изсулвало ще са изсулвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изсулвам щяхме да изсулваме
2 лице щеше да изсулваш щяхте да изсулвате
3 лице щеше да изсулва щяха да изсулват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсулвал щях да съм изсулвала щях да съм изсулвало щяхме да сме изсулвали
2 лице щеше да си изсулвал щеше да си изсулвала щеше да си изсулвало щяхте да сте изсулвали
3 лице щеше да е изсулвал щеше да е изсулвала щеше да е изсулвало щяха да са изсулвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсулвал съм изсулвала съм изсулвало съм изсулвали сме
2 лице изсулвал си изсулвала си изсулвало си изсулвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсулвал съм изсулвала съм изсулвало съм изсулвали сме
2 лице изсулвал си изсулвала си изсулвало си изсулвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсулвал била съм изсулвала било съм изсулвало били сме изсулвали
2 лице бил си изсулвал била си изсулвала било си изсулвало били сте изсулвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсулвам щяла съм да изсулвам щяло съм да изсулвам щели сме да изсулваме
2 лице щял си да изсулваш щяла си да изсулваш щяло си да изсулваш щели сте да изсулвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсулвал щяла съм да съм изсулвала щяло съм да съм изсулвало щели сме да сме изсулвали
2 лице щял си да си изсулвал щяла си да си изсулвала щяло си да си изсулвало щели сте да сте изсулвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсулвал бих изсулвала бих изсулвало бихме изсулвали
2 лице би изсулвал би изсулвала би изсулвало бихте изсулвали
3 лице би изсулвал би изсулвала би изсулвало биха изсулвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сул-вай из-сул-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-сул-ван
непълен член из-сул-ва-ния
пълен член из-сул-ва-ни-ят
женски род из-сул-ва-на
членувано из-сул-ва-на-та
среден род из-сул-ва-но
членувано из-сул-ва-но-то
множествено число из-сул-ва-ни
членувано из-сул-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сул-вал
непълен член из-сул-ва-лия
пълен член из-сул-ва-ли-ят
женски род из-сул-ва-ла
членувано из-сул-ва-ла-та
среден род из-сул-ва-ло
членувано из-сул-ва-ло-то
множествено число из-сул-ва-ли
членувано из-сул-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сул-вал
женски род из-сул-ва-ла
среден род из-сул-ва-ло
множествено число из-сул-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сул-ващ
непълен член из-сул-ва-щия
пълен член из-сул-ва-щи-ят
женски род из-сул-ва-ща
членувано из-сул-ва-ща-та
среден род из-сул-ва-що
членувано из-сул-ва-що-то
множествено число из-сул-ва-щи
членувано из-сул-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-сул-вай-ки