изсулвала

Речник на българския език

1. изсулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсулвала е производна форма на изсулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсулвала е производна форма на изсулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изсулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изсулвала е производна форма на изсулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изсулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изсулвала е производна форма на изсулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).