изстърган

Речник на българския език

1. изстърган прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истърган

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-стър-ган
непълен член из-стър-га-ния
пълен член из-стър-га-ни-ят
ж. р. из-стър-га-на
членувано из-стър-га-на-та
ср. р. из-стър-га-но
членувано из-стър-га-но-то
мн. ч. из-стър-га-ни
членувано из-стър-га-ни-те

2. изстърган — мин. страд. прич. м. р.

изстърган е производна форма на изстържа (мин. страд. прич. м. р.).