изследователка

Речник на българския език

изследова̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изследова̀телки, ж. Изследвачка.

Грешни изписвания (31)

  • изследователкъ
  • изследоватилка
  • изследоватилкъ
  • изследувателка
  • изследувателкъ
  • изследуватилка
  • изследуватилкъ
  • изслидователка
  • изслидователкъ
  • изслидоватилка
  • изслидоватилкъ
  • изслидувателка
  • изслидувателкъ
  • изслидуватилка
  • изслидуватилкъ
  • иследователка
  • иследователкъ
  • иследоватилка
  • иследоватилкъ
  • иследувателка
  • иследувателкъ
  • иследуватилка
  • иследуватилкъ
  • ислидователка
  • ислидователкъ
  • ислидоватилка
  • ислидоватилкъ
  • ислидувателка
  • ислидувателкъ
  • ислидуватилка
  • ислидуватилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-сле-до-ва-тел-ка
членувано из-сле-до-ва-тел-ка-та
мн.ч. из-сле-до-ва-тел-ки
членувано из-сле-до-ва-тел-ки-те
звателна форма