изсичане

Речник на българския език

изсѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изсичъне
  • исичане
  • исичъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-си-ча-не
членувано из-си-ча-не-то
мн.ч. из-си-ча-ния
членувано из-си-ча-ни-я-та