изсечен

Речник на българския език

1. изсечен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исечен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-се-чен
непълен член из-се-че-ния
пълен член из-се-че-ни-ят
ж. р. из-се-че-на
членувано из-се-че-на-та
ср. р. из-се-че-но
членувано из-се-че-но-то
мн. ч. из-се-че-ни
членувано из-се-че-ни-те

2. изсечен — мин. страд. прич. м. р.

изсечен е производна форма на изсека (мин. страд. прич. м. р.).