изселница

Речник на българския език

изсѐлница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изсѐлници, ж. Жена изселник.

Грешни изписвания (11)

  • еселнеца
  • еселнецъ
  • еселница
  • еселницъ
  • изселнеца
  • изселнецъ
  • изселницъ
  • иселнеца
  • иселнецъ
  • иселница
  • иселницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-сел-ни-ца
членувано из-сел-ни-ца-та
мн.ч. из-сел-ни-ци
членувано из-сел-ни-ци-те
звателна форма