изселване

Речник на българския език

изсѐлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изселвъне
  • иселване
  • иселвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-сел-ва-не
членувано из-сел-ва-не-то
мн.ч. из-сел-ва-ния
членувано из-сел-ва-ни-я-та