изровен

Речник на българския език

1. изро̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езровен
  • езровин
  • изровин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ро-вен
непълен член из-ро-ве-ния
пълен член из-ро-ве-ни-ят
ж. р. из-ро-ве-на
членувано из-ро-ве-на-та
ср. р. из-ро-ве-но
членувано из-ро-ве-но-то
мн. ч. из-ро-ве-ни
членувано из-ро-ве-ни-те

2. изровен — мин. страд. прич. м. р.

изровен е производна форма на изровя (мин. страд. прич. м. р.).