изравняване

Речник на българския език

изравня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изравнявъне
  • изръвняване
  • изръвнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-рав-ня-ва-не
членувано из-рав-ня-ва-не-то
мн.ч. из-рав-ня-ва-ния
членувано из-рав-ня-ва-ни-я-та