изработка

Речник на българския език

израбо̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа.
2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изработка. Това е лоша изработка.

Грешни изписвания (7)

  • езработка
  • езработкъ
  • езръботка
  • езръботкъ
  • изработкъ
  • изръботка
  • изръботкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ра-бот-ка
членувано из-ра-бот-ка-та
мн.ч. из-ра-бот-ки
членувано из-ра-бот-ки-те
звателна форма