изпържен

Речник на българския език

1. изпъ̀ржен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езпържен
  • езпържин
  • еспържен
  • еспържин
  • изпържин
  • испържен
  • испържин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пър-жен
непълен член из-пър-же-ния
пълен член из-пър-же-ни-ят
ж. р. из-пър-же-на
членувано из-пър-же-на-та
ср. р. из-пър-же-но
членувано из-пър-же-но-то
мн. ч. из-пър-же-ни
членувано из-пър-же-ни-те

2. изпържен — мин. страд. прич. м. р.

изпържен е производна форма на изпържа (мин. страд. прич. м. р.).