изпъпляне

Речник на българския език

изпъпляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпъплъне
  • испъплъне
  • испъпляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъп-ля-не
членувано из-пъп-ля-не-то
мн.ч. из-пъп-ля-ния
членувано из-пъп-ля-ни-я-та