изпълняне

Речник на българския език

изпълняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпълнъне
  • испълнъне
  • испълняне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъл-ня-не
членувано из-пъл-ня-не-то
мн.ч. из-пъл-ня-ния
членувано из-пъл-ня-ни-я-та