изпълнителка

Речник на българския език

изпълнѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изпълнѝтелки, ж. Жена изпълнител.

Грешни изписвания (15)

  • изпалнителка
  • изпалнителкъ
  • изпалнитилка
  • изпалнитилкъ
  • изпълнителкъ
  • изпълнитилка
  • изпълнитилкъ
  • испалнителка
  • испалнителкъ
  • испалнитилка
  • испалнитилкъ
  • испълнителка
  • испълнителкъ
  • испълнитилка
  • испълнитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъл-ни-тел-ка
членувано из-пъл-ни-тел-ка-та
мн.ч. из-пъл-ни-тел-ки
членувано из-пъл-ни-тел-ки-те
звателна форма