изпъден

Речник на българския език

1. изпъден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испъден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пъ-ден
непълен член из-пъ-де-ния
пълен член из-пъ-де-ни-ят
ж. р. из-пъ-де-на
членувано из-пъ-де-на-та
ср. р. из-пъ-де-но
членувано из-пъ-де-но-то
мн. ч. из-пъ-де-ни
членувано из-пъ-де-ни-те

2. изпъден — мин. страд. прич. м. р.

изпъден е производна форма на изпъдя (мин. страд. прич. м. р.).