изпущане

Речник на българския език

изпущане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпуштане
  • испуштане
  • испущане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пу-ща-не
членувано из-пу-ща-не-то
мн.ч. из-пу-ща-ния
членувано из-пу-ща-ни-я-та