изпрягане

Речник на българския език

изпрягане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпръгане
  • испръгане
  • испрягане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ря-га-не
членувано из-п-ря-га-не-то
мн.ч. из-п-ря-га-ния
членувано из-п-ря-га-ни-я-та