изпреварване

Речник на българския език

изпрева̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изпреварвъне
  • изприварване
  • изприварвъне
  • испреварване
  • испреварвъне
  • исприварване
  • исприварвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ре-вар-ва-не
членувано из-п-ре-вар-ва-не-то
мн.ч. из-п-ре-вар-ва-ния
членувано из-п-ре-вар-ва-ни-я-та