изпращяване

Речник на българския език

изпращяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изпраштъване
  • изпраштяване
  • изпращъване
  • испраштъване
  • испраштяване
  • испращъване
  • испращяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ра-щя-ва-не
членувано из-п-ра-щя-ва-не-то
мн.ч. из-п-ра-щя-ва-ния
членувано из-п-ра-щя-ва-ни-я-та